Изследване на Галъп показа кои правителства и президенти на България са имали най-висок рейтинг
източник: dnes.dir.bg
фотография: " Булфото "
" Галъп интернешънъл " разгласява равнищата на доверие в институциите както за 2019 година, по този начин и за последните три десетилетия.
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски равнища на доверие в обществото - в края на годината 23 на 100 показват доверие към Народното събрание, а 67 % съмнение, демонстрират данните на социологическата организация.
Графика: " Галъп "
Правителството закономерно е с по-високи равнища на доверие от Народното събрание, само че и за тази институция отрицателните оценки (62 процента) доста надвишават позитивните (29 на сто).
Графика: " Галъп "
Президентът обичайно е институцията с най-голям публичен престиж и през 2019 година - доверието в края на годината е 56 на 100, а недоверието - 30 %.
Графика: " Галъп "
През цялата 2019 година равнищата на доверие и съмнение в Народното събрание са се движили в стойностите, регистрирани и в края на годината. Като цяло, през тази година доверието в Народно събрание в действителност продължава да наподобява малко по-добро на фона на предишни години, разясняват социолозите.
Тази наклонност стартира напролет на 2017 година с тогавашната промяна във властта, а погледът от дистанцията на времето даже демонстрира, че става въпрос за трайно удобен интервал в трите десетилетия от началото на измененията изобщо, означават анализаторите.
През 2019 година равнищата на доверие в държавното управление са останали под 30 на 100, а на съмнение - над 60 %. При на така наречен " Апартаментгейт " дяловете на доверие са намалели по-близо до 20 на 100.
През 2018 година пък държавното управление се е употребило с малко по-добри равнища на известност, спрямо 2019 г. Краят на 2018 година обаче донесе и опасности за известността - евентуално във връзка покачването на цени, считат от " Галъп ". Може би и поради успеха на ГЕРБ в изборите за Европейския парламент, наклонност на спад в доверието не продължи, успеха в локалните избори в допълнение утвърди облика на ръководството, показват анализаторите.
През 2019 година доверието в президентската институция се движи на равнища от над 50 на 100, а недоверието - към и малко над 30 %.
Отражение дават и разнообразни провокации като опълчването на ръководещи и президент , както и естествената в хода на мандат " ерозия " на индикаторите. Въпреки всичко, към този момент президентът резервира равнища на доверие и остава в действителност единствена фигура у нас с позитивен рейтинг, т.е. доверието е по-високо от недоверието, разясняват от организацията.
Според данните на " Галъп " за последните три десетилетия началото на мандатите на парламент, държавно управление, президент нормално демонстрира известно повишение на доверието, а след това нормално следва " ерозия " на доверието. Едно от дребното изключения е последователното покачване на утвърждението за президента в границите на първия мандат на Георги Първанов .
През цялото време - и през 90-те, и по-късно, парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие. Но сякаш във второто десетилетие на този век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, и по-стабилно, в сравнение с в първото, регистрират от " Галъп ", като прецизират, че сравнението сред разнообразни мандати би трябвало да е деликатно, доколкото в другите интервали постоянно има несъпоставим дневен ред и задания.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават обратно в 90-те /стойности на доверие под 10 на 100 и на съмнение над 80 процента/ с рецесията по време на държавното управление на Жан Виденов.
Графика: " Галъп "
Но и по-нататък не липсват интервали, в които недоверието взима съществени размери, което демонстрира, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава отрицателно, означават от " Галъп ".
Подобна е логиката на публичното мнение за Народното събрание. Може би, в годините директно преди 2019 година и в самата 2019 година, се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на утвърждение, прецизират социолозите. Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти - след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори", ръководено от Симеон Сакскобургготски .
Графика: " Галъп "
По традиция, президентът е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб интервал тук е мандатът на Росен Плевнелиев, а с най-голяма начална вяра, сякаш, протече мандатът на Петър Стоянов , разясняват анализаторите.
Графика: " Галъп "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел| <
фотография: " Булфото "
" Галъп интернешънъл " разгласява равнищата на доверие в институциите както за 2019 година, по този начин и за последните три десетилетия.
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски равнища на доверие в обществото - в края на годината 23 на 100 показват доверие към Народното събрание, а 67 % съмнение, демонстрират данните на социологическата организация.
Графика: " Галъп "
Правителството закономерно е с по-високи равнища на доверие от Народното събрание, само че и за тази институция отрицателните оценки (62 процента) доста надвишават позитивните (29 на сто).
Графика: " Галъп "
Президентът обичайно е институцията с най-голям публичен престиж и през 2019 година - доверието в края на годината е 56 на 100, а недоверието - 30 %.
Графика: " Галъп "
През цялата 2019 година равнищата на доверие и съмнение в Народното събрание са се движили в стойностите, регистрирани и в края на годината. Като цяло, през тази година доверието в Народно събрание в действителност продължава да наподобява малко по-добро на фона на предишни години, разясняват социолозите.
Тази наклонност стартира напролет на 2017 година с тогавашната промяна във властта, а погледът от дистанцията на времето даже демонстрира, че става въпрос за трайно удобен интервал в трите десетилетия от началото на измененията изобщо, означават анализаторите.
През 2019 година равнищата на доверие в държавното управление са останали под 30 на 100, а на съмнение - над 60 %. При на така наречен " Апартаментгейт " дяловете на доверие са намалели по-близо до 20 на 100.
През 2018 година пък държавното управление се е употребило с малко по-добри равнища на известност, спрямо 2019 г. Краят на 2018 година обаче донесе и опасности за известността - евентуално във връзка покачването на цени, считат от " Галъп ". Може би и поради успеха на ГЕРБ в изборите за Европейския парламент, наклонност на спад в доверието не продължи, успеха в локалните избори в допълнение утвърди облика на ръководството, показват анализаторите.
През 2019 година доверието в президентската институция се движи на равнища от над 50 на 100, а недоверието - към и малко над 30 %.
Отражение дават и разнообразни провокации като опълчването на ръководещи и президент , както и естествената в хода на мандат " ерозия " на индикаторите. Въпреки всичко, към този момент президентът резервира равнища на доверие и остава в действителност единствена фигура у нас с позитивен рейтинг, т.е. доверието е по-високо от недоверието, разясняват от организацията.
Според данните на " Галъп " за последните три десетилетия началото на мандатите на парламент, държавно управление, президент нормално демонстрира известно повишение на доверието, а след това нормално следва " ерозия " на доверието. Едно от дребното изключения е последователното покачване на утвърждението за президента в границите на първия мандат на Георги Първанов .
През цялото време - и през 90-те, и по-късно, парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие. Но сякаш във второто десетилетие на този век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, и по-стабилно, в сравнение с в първото, регистрират от " Галъп ", като прецизират, че сравнението сред разнообразни мандати би трябвало да е деликатно, доколкото в другите интервали постоянно има несъпоставим дневен ред и задания.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават обратно в 90-те /стойности на доверие под 10 на 100 и на съмнение над 80 процента/ с рецесията по време на държавното управление на Жан Виденов.
Графика: " Галъп "
Но и по-нататък не липсват интервали, в които недоверието взима съществени размери, което демонстрира, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава отрицателно, означават от " Галъп ".
Подобна е логиката на публичното мнение за Народното събрание. Може би, в годините директно преди 2019 година и в самата 2019 година, се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на утвърждение, прецизират социолозите. Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти - след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори", ръководено от Симеон Сакскобургготски .
Графика: " Галъп "
По традиция, президентът е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб интервал тук е мандатът на Росен Плевнелиев, а с най-голяма начална вяра, сякаш, протече мандатът на Петър Стоянов , разясняват анализаторите.
Графика: " Галъп "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ